Преди
да започне да свири по самодейни групи и "музиката да го очовечи",
Васил Петров бил много палав. Започнал да бяга от училище още в 3-и
клас. Не за да прави кой знае какви зулуми, а за да разглежда детското
списание "Фют" пред църквата "Св. Неделя". След известно време
родителите му разбрали за отсъствията и след 1-2 шамара и наказание
Петров бил върнат на чина.
По-късно в гимназията бягствата се
задълбочили, разказва през смях българският Франк Синатра. "Имах и добри
приятели, които ме подкрепяха в лудориите. Често се сбивахме със
съседния клас, този на Чочо Попйорданов." И той не беше от кротките.
Беше в "б" клас", спомня си певецът.
Другото им любимо
занимание било да чупят крушките на лампите по улиците около 20-о
училище. "Беше много актуално тогава. С малки чаталчета и със скоби -
огъваш една карфица на две и слагаш ластиче на чаталчето. Такива
спортове развивахме, това е много удобно за чупене на крушки. Добре, че
се разминахме без намаление на поведението", смее се Петров.
Васил Петров с приятелката си Маргарита Тошева
След
като навършил 15 г. и влязъл в техникума "Вилхелм Пик", той веднага
станал по-сериозен. Захванал се с музикални занимания и започнал да пее в
рокгрупа "Орион". Първата си сцена бил покорил много отдавна. Още
4-годишен пял песничка на английски в английската забавачка, на която го
записали, за да стане 20 г. по-късно единственият изпълнител, издал 3
плочи в една година.
И двамата му родители се занимават с
точни науки - баща му е инженер картограф, а майка му - математичка.
Сигурно затова и двамата не вярвали, че синът им ще успее да влезе в
Консерваторията. Смятали, че това са детински амбиции.
И все
пак музикалният му талант е донякъде наследство от предишните поколения.
Баща му свирел на мум хармоника, а дядо му по бащина линия е
основателят на футболния клуб "Славия" и хора към него. "Двете ми баби
също пееха - баба ми по бащина линия Елена беше в църковен хор", спомня
си Петров. Голяма заслуга за музикалната му ориентация изиграл и
братовчед му Димитър, който тогава свирел на барабани.
Допреди поетът
Захари Петров да го запали по джаза, Петров слушал основно артрок.
"Това беше преди да открия стила, от който произлизат всички останали
през ХХ век."
Захари Петров разполагал с една от най-богатите
колекции от плочи в света, които Васил слушал, когато му ходел на гости.
Започнал с инструментален джаз, след това вокален и накрая се влюбил в
стила. Кариерата му започнала веднага след като завършил Факултета по
естрадна музика в Консерваторията през 1990 г. Само 2 г. по-късно става
най-продаваният изпълнител в България, а през 1994 г. издава първия си
албум.
Докато бил студент, музикалните му изяви били
епизодични. Отделял цялото си време да се научи на важни техники за
стабилизиране на гласа, които Ангел Заберски му преподавал. Например да
диша правилно.
Испанският посланик Хорхе Фуентес запознал Петров с Хулио Иглесиас.
Към
средата на 90-те започнали и големите му пътешествия. Пял е на живо в
Хелзинки, Осло, Стокхолм, Белград, Лилехамер, Норвегия. Работил е с
някои от големите имена в бранша. През 1996 г. участва в няколко
концерта във Флорида с Дан Морети и Фил Проженцано. Но с Хулио Иглесиас
се запознал не на път, а по време на първия му концерт у нас. Испанският
посланик Хорхе Фуентес, с когото Петров се познава от години, го
поканил в гримьорната на световноизвестния певец. Поговорили си около
половин час. "Много духовит човек с добро чувство за хумор. Пита ме на
колко съм години и като му отговорих, каза: Е, аз съм само с 1 г.
по-голям. Казах му: Разбира се, даже не ти личи", смее се Петров.
Той
е работил и с холивудския актьор Бен Крос, който написал музиката към 4
негови парчета от албума Pages. Познава и много други негови колеги,
които били клиенти в пиано бара му My Way в София. От 3 г. Петров има и
друго заведение в пловдивски хотел.
"В софийския са идвали
Морган Фрийман, Хърби Хенкок, Джон Кюсак, Куба Гудинг-младши", изброява
певецът. Дори Джош Хартнет, който почти не излиза от хотела си, докато е
у нас през 2005 г., посетил бара му с плетена шапка, за да не го
познаят. "Даже седна на пианото, свири и изпя едно парче", разказва
Петров.
Покрай визитата на Кюсак, Петров дебютирал в киното.
Изиграл малка епизодична роля в негов филм, който се снимал у нас. Точно
тези кадри така и не влезли в лентата, но за сметка на това певецът
успял да прекара цял ден с актьора.
Само от миналото лято до януари Петров изнесе 5 акустични концерта, а сега се стяга за
Петров в пиано бара си
още
няколко в чужбина. Ще изнесе два в Германия през лятото - със
Софийската филхармония и с немски биг бенд, и един в Русия през
септември. Вероятно ще го придружи Маргарита Тошева, която от известно
време често пътува с него. Освен че работи в екипа му, тя е и негова
половинка. "Заедно сме повече от 2 г., което е нетипично за мен. Не съм
имал връзка, по-дълга от година и половина. Но, слава Богу...", казва
през смях певецът.
В момента Петров отново обновява
репертоара си и успоредно с работата в студиото продължава да рисува.
Захванал се с това хоби преди няколко години, а първата си изложба
направил през 2004 г. Засега рисува само графики, но е мераклия да се
пробва и с маслени бои.
Отскоро на пазара е сборният му албум
със записи от 1993 г. до 2011 г., а песните, върху които сега работи,
ще включи в нови сидита. Сред тях има и дуети, но още не е решил с кои
певци да ги изпее.
