Васил Петров пее със звезда от Бродуей

• Standartnews.com
• 19.11.2012

Роб Фишер ще дирижира концерта в зала "България"

Васил Петров партнира на американска звезда от Бродуей в „Музиката на Америка“

Диригент на концерта е един от големите специалисти в американския мюзикъл – Роб Фишер

19 ноември 2012 г., София. Цикълът „Музиката на Америка“, представен от „Кантус Фирмус“ и Фондация „Америка за България“, продължава на 4 декември 2012 от 19.30 ч. в зала „България“ с програма от класически американски мюзикъли. Солисти на уникалния концерт ще бъдат американската певица Тари Кели и обаятелният български вокалист Васил Петров. Двамата ще представят хитови заглавия от класическите американски мюзикъли „Южен Пасифик“ и „Звукът на музиката“ от Ричард Роджърс.

„За първи път се включвам в подобен проект“, споделя Васил Петров за участието си в концерта. „Надявам се, че макар и кратък, контактът с Тари Кели и Роб Фишер ще бъде изключително полезен за моя творчески опит“.

Известният наш поп и джаз изпълнител изпълнява музика от мюзикъли още от 80-те години.

„Всъщност 90 процента от музиката, която изпълнявам, е съставена от песни, произлизащи от класическия мюзикъл, които са се превърнали в джаз стандарти“, допълва още Васил Петров.

Тари Кели дебютира на Бродуей в постановката Show Boat („Увеселителното корабче“), отличена с награда „Тони“. Тя играе в хитовите спектакли „Кабаре“, „Чикаго“, „Човекът от Ла Манча“, „Модерната Мили“, „Красавицата и Звярът“, а през 2003 г. става  част от състава на бродуейската постановка „Момчето от Оз“ с участието на холивудската звезда Хю Джакман.

В концерта на 4 декември отново ще се включи Хорът на Класик ФМ радио, ръководен от Теодора Павлович, а за първи път участие ще вземе и Детският хор „ПИМ ПАМ“, подготвен от именития наш композитор Борис Карадимчев. Оркестърът на Класик ФМ радио ще работи за първи път с един от най-изтъкнатите американски диригенти на музикално-театрален репертоар – Роб Фишер. Музикален режисьор и продуцент, пианист и диригент, той е признат за водеща фигура в американския музикален театър. Фишер е създател и диригент на успешната серия Encores! в Ню Йорк Сити Център, отличена с наградата „Тони“ през 2000 г., а през 1997 г. той получава наградата Lucille Lortel за специални постижения.

Билети за предстоящия концерт от цикъла „Музиката на Америка“ могат да бъдат закупени от касата на „Кантус Фирмус“ в  зала „България“ и онлайн на www.ticketsbg.com на цени от 12 до 40 лева.

Васил Петров: В зала „Чайковски” изпитах преклонение пред руската публика

• Автор: Светослав Дерменджиев
• Дата: 30.9.2012
• Klassa.bg

Да се разговаря с Васил Петров е повече от удоволствие. Защото певецът не експонира себе си в разговора, а изтъква преди всичко могъщата сила на музиката и нейното благотворно въздействие върху слушателя.


- Васко, ти си поп-джаз легендата на България, с теб сме работили заедно, нож вероятно не си спомняш. Дългогодишен член съм на Естрадносимфоничния оркестър на Вили Казасян и в продължение на много години имахме множество съвместни концерти, студийни записи
- Да ясно си спомням твоето присъствие в оркестъра на Вили Казасян и те чувствам стар познайник и колега.
-.Благодаря ти! А сега нека се върнем в ранните ти студентски години. Доколкото си спомням, ти си се диппомирал през 1991г., в естрадния отдел на Консерваторията?
- Да, тогава мой учител беше покойният Ангел Заберски-баща и обучението ми с него продължи цели 6 години - 2 преди и 4 след Консерваторията, като през всичките тези години нашите занимания бяха изключително ползотворни за мен. Той постави и разработи гласа ми и ако сега звуча добре, до голяма степен го дължа на него!
- През 1994 г. ти получаваш престижната награда „Орфей+“,за най добър певец, за най добър албум и най-добър хит за годината. Това е стремителен възход, за който могат да мечтаят много певци!
- Тогава започнах работа с оркестъра на Вили .Казасян, Бог да го прости и освен това имах и друга, различна кариера: с телевизията, с по малки състави в рамките на поп музиката, звукозаписи, много пътувания, телевизионни сесии.
Всички тези преживявания бяха значими за мен. Искам да добавя успешното турне до далечна Япония, което осъществих с покойния Румен Тосков, с когото работихме цели 17години.Той ми беше мениджър, аранжьор, умееше да подреди изкусно програмата за да впечатлим публиката!...
- Интересуват ме изявите ти в САЩ и Флорида, как те прие, как видя твоето изкуство публиката в родината на джаза?
- Публиката е една и съща по света. Естествено там е разбираща, с по-висок критерий и за мен нейната реакция, оценка беше удовлетворение, самочувствие и радост разбира се.
- Особен принос за джаза в България е сродяването ти с голямия симфоничен оркестър! Разкажи повече за това!
- При едно мое пътуване от Плевен за Русе, споделих намеренията си с една от организаторките на Плевенската филхармония, която за моя изненада бързо задействала нещата и не след дълго, получих предложение от мениджъра и директора на оркестъра с готова стратегия за реализацията. През1994 г. направихме една среща и веднага се заехме с подготовката на подходящи аранжименти на мои песни. За това заработиха най-добрите: Румен Тосков, Ангел Заберски-син, Христо Йоцов, Антони Дончев и най вече Васко Пармаков. Вообще това е дълъг и сложен процес на подготовка и впечатляващо е, че тези елитни музиканти бяха съпричастни с таланта си за реализацията на концерта! Наистина съм им признателен и благодарен толкова години след това!
- Интересно е, че твоят учител Ангел Заберски-баща, когато е формирал гласа ти не е знаел дали с твоите гласови качества си по-подходящ за така наречен естраден певец или би трябвало да се посветиш на оперното пеене, защото всички ,които имат отношение към музиката, знаят качествата на твоя глас. Аз съм виолончелист и цял живот изпълнявам тази музика, така че имам най вярна преценка за качествата на гласа ти. Сякаш слушам старинно виолончело „Амати“!
- Благодаря ти! Заберски беше прекрасен преподавател, който имаше индивидуален подход към всеки един ученик, умееше да извади малкото талант, който имаш, да го култивира и обогати. Защото аз нямах кой знае колко мощен глас, но в процеса на практиката гласът ми се разви и обогати.
- Също и умението да пееш с микрофон , да разкриеш до максимум красотата на тембъра си.
- Разбира се, пеенето с микрофон е умение, което може да разкрие богатството на гласа, на тембъра. Това са важни неща.....По време на уроците ни ние работихме не толкова репертоар, по скоро изваждането на гласа, дишането, опората в диафрагмата. Солидната подготовка отваря вратите на успешното музициране. Все пак, това е единственият неръкотворен инструмент и изисква задъбочена, детаилна работа върху извайването му.
- Предугаждам, че успехът ти се корени в атмосферата на твоето семейство, в ранните години - как си възпитаван, ти си свирил на пиано, на китара преди да започнеш да пееш и всичко това не е случайно! Любитно е, че твоят татко инженер по професия свири на устна хармоника.
- О , да и сега, като се съберем в къщи той ни забавлява.
- Впечатляващ и достоен за уважение е твоят принцип: никога да не правиш компромис с репертоара, а да пееш песни, които истински харесваш!
- Имаше на времето неписано правило, ако искаш да пробиеш и да имаш шанс и успех, трябва да направиш поклон на някого, да запишеш негова песен. Слава Богу, това време го прескочих. Ако са ми предлагали песни, които не са били талантливи, аз съм си запазвал правото да ги променя и тогава да ги пея или записвам. Въобще пея музика, която наистина харесвам и ми доставя удоволствие.
- През 1997г., с участието на симфоничните .оркестри на Плевен и Пловдив и с партньорството на певиците Красимира Стоянова и Христина Ангелакова направихте паметни концерти! Как се сработихте с изявените оперни певици?
- Ние сме артисти с гъвкаво въображение и след кратка пренагласа постигнахме желаното звучене. Заредиха се концерти с плевенската филхармония, диригент беше покойният Георги Нотев, Успехът ни беше впечатляващ и си спомням, че Васа Ганчева ,Бог да я прости, направи запис и веднага го излъчиха. След това, пак през 1997- ма направихме Коледен концерт с пловдивска филхармония, с диригент Любо Денев. През годините съм пял с повечето филхармонични .оркестри у нас. По същото време имаше бум на юбилеи на духовите оркестри и аз ,като солист на повечето от тях обикалях цяла България, изнасяйки множество концерти. Щастлив съм ,че музикантите от оркестрите ме приемат добре ,а това е залог за успех в нашите съвместни изяви.
- Разкажи подробности за турнето ти в Русия?
- Руската музика ми е на сърцето! През 2005 г. Направихме концерти в Москва и Подмосковието. Изпълних много руски песни и специално „Подмосковские вечера“ , бях приет топло, сърдечно от публиката и това ме въодушевяваше! Всички мои песни бяха записани на видео филм. Съдържанието на песента определяше местонахождението на откритата сцена. Незабравимо преживяване беше изявата ми пред древна дървена църква. Беше изнесена старинната икона “Пресвета Дева Мария“ и насъбралото се множество благоговееше пред образа и. Можете да си представите какви чувства са ме вълнували докато пеех!. Пак на открита сцена над стръмния бряг над величественна река, прозвуча моето изпълнение на “Речка движется и не движется“ Очарователна атмосфера , незабравими мигове, огласени от овациите на топлата славянска публика. Искам да разкажа за предишен концерт в Московската Консерватория в зала “Чайковски“, която е уникална , респектираща и със съвършена акустика. Бях в една гримьорна, в която са били най великите музиканти на нашето време: Яша Хайфец, Артур Рубинщайн, Алексис Вайсенберг......Каква отговорност беше да пееш в този храм на музиката! Акомпанираше ми елитният Московски Симфоничен оркестър.
- Моля разкажи за прословутия чернобял клип , който реализира в Ню Йорк.
- През 2008г. в Ню Йорк направихме този клип, по повод 10 години от смъртта на Франк Синатра. Този проект беше финансиран от фен на Синатра, който реши да остане анонимен. Посетихме родната къща на Синатра в Ню Джърси и вдъхновени от спомена за великия певец започнахме работа по клипа. В него участваха цигуларят Веско Ешкенази, контрабасист и барабанист. Разделно се правеше аудио и видео запис. След завръщането ни у нас,в зала България с два оркестра, отново с Веско Ешкенази, А.Заберски-син, записахме аудио и видео версия на същата музика, но с много по-обогатено , импозантно звучение на големия състав. Продуцент беше Стамен Иванов.След това , с тази програма направихме концертно турне из цяла България.Славни времена нали!
- Последен въпрос:ти си и композитор?
- Композирам за удоволствие.
- Ти си композирал песен и си снимал музикален клип по стиховете на богослов!?
- :Да ,това е Великденска песен върху стиховете на плодотворния поет архимандрит Серафим, починал през 1993г. Това е богата стихосбирка! Стиховете не са писани по канона, но са наситени с религиозно чувство, много дълбоки и са сътворени да бъдат изпети!

Любка Биаджони и софийските симфоници триумфираха като рок звезди в Пловдив

• Автор: klassa.bg
• Дата: 19.6.2012

Пловдивската публика се подреди на опашка, за да вземе автографи от музикантите на Софийската филхармония. Звездите на вечерта бяха диригентът Любка Биаджони и солистът – Васил Петров.
Продължилият повече от два часа концерт в Античния театър в Пловдив събра почитатели на хубавата музика от всички възрасти. Увертюри към популярни опери, някои от най-обичаните валсове и маршове, златни хитове от джаз и поп музиката и брилянтното изпълнение на симфониците доведоха публиката до екстаз.
„След концерта хората търпеливо чакаха, за да вземат автографи и да се снимат с нас, което беше страхотна изненада и за мен, и за музикантите. Кога един класически диригент и музиканти от симфоничен оркестър са били посрещани толкова сърдечно, като истински рок звезди? Благодаря на пловдивчани за наистина добрия вкус, топлото отношение и прекрасната вечер, която си подарихме взаимно”, каза Любка Биаджони.
Софийската филхармония ще подари този концерт и на столичани през есента, като в момента се обмисля спектакълът да се пренесе на открита сцена в столицата.

Васил Петров: Музиката може да се дели само на добра или лоша

Написано от EuroPlovdiv.com

Неделя, 10 Юни 2012 08:18

- Често идваш в Пловдив, дали поради професионални ангажименти или за да се видиш с приятели? - Така е, от много години често идвам тук не само заради професионалните си ангажименти, но и защото обичам този град. Имам и доста приятели, както каза самата ти, и гледам да съчетая полезното с приятното – хем да изпея няколко песни, хем да видя приятелите си и да се поразходя из красивите пловдивски улици. Последният повод, по който дойдох тук, беше любезната покана на моя близък приятел Стефан Костов да направя заключителен джем сешън в бар-вариетето на „Новотел Пловдив". Със Стефан Костов се знаем от много дълги години, пътували сме заедно по участия и сме пели къде ли не. Видях се и с моя скъп приятел Еврант Хугасян, с когото, макар че не се познаваме кой знае колко отдавна, ни свързва една много специална дружба. - А как се запозна с него? Знаем, че той е последният наследник на известната фамилия Томасян и близо петдесет години е живял в чужбина. Какво ви сближи? - Да, така е, запознах се с него, след като той се установи да живее в Пловдив, и дори бях поканен от него да пея на сватбата му с красивата Елена. - Ти безспорно си свързан с нашия регион, защото знам, че майка ти е родена близо до Пловдив. - Майка ми е родом от пазарджишкото село Калугерово и явно имам силна тракийска жилка. А Смолян е едно от любимите ми места. Обичам южните Родопи и винаги, когото имам време, ходя там. - Детството ти е преминало в Калугерово. Какви са спомените ти от тогава? - Така е, пролетните и летните ми ваканции са преминали в Калугерово и са оставили едни от най-незабравимите ми спомени. Още от четиригодишната възраст аз съм израснал в селото и съм се докоснал до неговите традиции. Не ми е чужда любовта към земята и природата и както много съм пътувал и съм се запознавал с различни места и манталитети, така съм се докосвал до истинските дребни наглед неща, като работата на полето и отглеждането на животни например. - Да, видяхме в „Черешката на тортата", че заведе гостите си в Смолянско и им предложи незабравимо угощение. - Там имам много приятели, които ми помогнаха да се случат нещата по този начин. Наистина в този район се чувствам изключително добре, защото за мен това е едно от най-красивите места в България. Природата е уникална и усещането, което създава планината, е направо космическо! Не мога да го опиша с думи, това е нещо, което всеки сам би трябвало да изпита. - Покрай това предаване много хора успяха да те видят и в друга светлина. Ти хвърли костюма и папийонката и се захвана да правиш чеверме, с което изуми всички! Разбрахме, че си и страхотен кулинар, човек, който обръща огромно внимание на уюта, семейството и дома. Така ли е всъщност? - Ами да! Аз наистина почитам старите семейни традиции, обичам да готвя и съм безумно влюбен във всичко, което прославя българското и нашия дух. Според мен малко или много, рано или късно всеки един от нас се сеща и се връща към него, защото това е нещо, което не се забравя и човек не може да го изтрие от гените си. - А кой е истинският Васил Петров – лустросаният „Франк Синатра" с папийонката и брилянтина в косите, или онзи, който с джинси и т-шърт заведе приятелите си в едно родопско село на чеверме? - Истината е, че човек се превъплъщава в различни роли в живота си, особено когато практикува професия като моята. И поради тази причина не мога да кажа коя роля е истинската. Просто не съм сигурен. И в двете се чувствам изключително комфортно и дори мога да кажа, че и двете повече или по-малко са част от живота ми. Въпросът не е в това, дали изпълнявам някаква роля на сцената, или обратното, защото човек съчетава в себе си много персонажи и изживява различни състояния, без това да му пречи. Една личност съчетава в себе си различни елементи и състояния на духа и ги вади по различни поводи и обстоятелства. Поне при мен е така и аз не обичам да се отъждествявам само с един или друг образ. Човек е един събирателен образ от най-различни душевни състояния и емоционални нагласи. Всичко е в зависимост от това, какво изисква средата. Аз съм откровен в това, което върша, правя го без лицемерие, старая се да бъда максимално искрен и когато съм на сцената, и извън нея, и поради тази причина съм в комфорт с всичките си образи. Според мен смисълът на живота е човек да бъде искрен с останалите, каквото и да му коства това. - В професионален план къде се чувстваш по-оценен, тук или в чужбина? Пееш предимно джаз, който има по-различно емоционално послание. - Публиката навсякъде е една и съща в смисъл, че не можеш да се скриеш от нея или да я излъжеш. Тя има удивителни рецептори, с които улавя моментално всякакъв фалш или опит за манипулация. В преносния смисъл, когото един певец застане пред ная, буквално се разсъблича и нищо не може да скрие от нея. Точно затова казвам, че публиката навсякъде е еднаква и какъвто и талант – малък или голям да има човек, най-важното е да е искрен с нея и тя му се отплаща многократно. Слава на Бога, аз имам успехи както в България, така и извън пределите й. - А мислил ли си да смениш стила си и да търсиш нещо различно като звучене? Ще избягаш ли от клишето „българският Франк Синатра"? - Аз мисля, че вече съм го напуснал отдавна и правя нови неща. Джазът е популярна музика и Синатра е този, който е извадил водещата роля на певеца пред оркестъра. В това отношение той с право може да се нарече новатор. Има и много други певци от неговата школа, които са били обект на моето харесване и съм се влияел от тях по някакъв начин. Освен това са ме вдъхновявали и други стилове музика. - А минавало ли ти е през ум да направиш нещо коренно различно и комерсиално, като да влезеш в попфолка примерно? - (Смее се!) Е, аз съм имал и по-комерсиални проекти, на пък чак в попфолка не смятам, че ми е мястото. Репертоарът ми е достъпен до всякакъв вид публика и човек може да види, че това не е някаква елитарна музика, а напротив, много емоционална и талантлива. Щом една музика е талантлива, то тя не може да бъде ограничена само за тесен кръг от хора. И Моцарт и Вивалди са били за времето си популярни композитори, но днес ги смятаме за класици. За хубавата музика няма бариери, защото според мен тя може да се дели само на добра или лоша, а не на жанрове и стилове и да разделя публиката на отделни кръгове. Въпросите зададе: Ваня ТРИНГОВА