 |
 |
 |
| Написано от EuroPlovdiv.com |
| Неделя, 10 Юни 2012 08:18 |
- Така е, от много години често идвам
тук не само заради професионалните си ангажименти, но и защото обичам
този град. Имам и доста приятели, както каза самата ти, и гледам да
съчетая полезното с приятното – хем да изпея няколко песни, хем да видя
приятелите си и да се поразходя из красивите пловдивски улици.
Последният повод, по който дойдох тук, беше любезната покана на моя
близък приятел Стефан Костов да направя заключителен джем сешън в
бар-вариетето на „Новотел Пловдив". Със Стефан Костов се знаем от много
дълги години, пътували сме заедно по участия и сме пели къде ли не.
Видях се и с моя скъп приятел Еврант Хугасян, с когото, макар че не се
познаваме кой знае колко отдавна, ни свързва една много специална
дружба.
- А как се запозна с него?
Знаем, че той е последният наследник на известната фамилия Томасян и
близо петдесет години е живял в чужбина. Какво ви сближи?
- Да, така е, запознах се с него, след
като той се установи да живее в Пловдив, и дори бях поканен от него да
пея на сватбата му с красивата Елена.
- Ти безспорно си свързан с нашия регион, защото знам, че майка ти е родена близо до Пловдив.
- Майка ми е родом от пазарджишкото село
Калугерово и явно имам силна тракийска жилка. А Смолян е едно от
любимите ми места. Обичам южните Родопи и винаги, когото имам време,
ходя там.
- Детството ти е преминало в Калугерово. Какви са спомените ти от тогава?
- Така е, пролетните и летните ми
ваканции са преминали в Калугерово и са оставили едни от
най-незабравимите ми спомени. Още от четиригодишната възраст аз съм
израснал в селото и съм се докоснал до неговите традиции. Не ми е чужда
любовта към земята и природата и както много съм пътувал и съм се
запознавал с различни места и манталитети, така съм се докосвал до
истинските дребни наглед неща, като работата на полето и отглеждането на
животни например.
- Да, видяхме в „Черешката на тортата", че заведе гостите си в Смолянско и им предложи незабравимо угощение.
- Там имам много приятели, които ми
помогнаха да се случат нещата по този начин. Наистина в този район се
чувствам изключително добре, защото за мен това е едно от най-красивите
места в България. Природата е уникална и усещането, което създава
планината, е направо космическо! Не мога да го опиша с думи, това е
нещо, което всеки сам би трябвало да изпита.
- Покрай това предаване много
хора успяха да те видят и в друга светлина. Ти хвърли костюма и
папийонката и се захвана да правиш чеверме, с което изуми всички!
Разбрахме, че си и страхотен кулинар, човек, който обръща огромно
внимание на уюта, семейството и дома. Така ли е всъщност?
- Ами да! Аз наистина почитам старите
семейни традиции, обичам да готвя и съм безумно влюбен във всичко, което
прославя българското и нашия дух. Според мен малко или много, рано или
късно всеки един от нас се сеща и се връща към него, защото това е нещо,
което не се забравя и човек не може да го изтрие от гените си.
- А кой е истинският Васил
Петров – лустросаният „Франк Синатра" с папийонката и брилянтина в
косите, или онзи, който с джинси и т-шърт заведе приятелите си в едно
родопско село на чеверме?
- Истината е, че човек се превъплъщава в
различни роли в живота си, особено когато практикува професия като
моята. И поради тази причина не мога да кажа коя роля е истинската.
Просто не съм сигурен. И в двете се чувствам изключително комфортно и
дори мога да кажа, че и двете повече или по-малко са част от живота ми.
Въпросът не е в това, дали изпълнявам някаква роля на сцената, или
обратното, защото човек съчетава в себе си много персонажи и изживява
различни състояния, без това да му пречи. Една личност съчетава в себе
си различни елементи и състояния на духа и ги вади по различни поводи и
обстоятелства. Поне при мен е така и аз не обичам да се отъждествявам
само с един или друг образ. Човек е един събирателен образ от
най-различни душевни състояния и емоционални нагласи. Всичко е в
зависимост от това, какво изисква средата. Аз съм откровен в това, което
върша, правя го без лицемерие, старая се да бъда максимално искрен и
когато съм на сцената, и извън нея, и поради тази причина съм в комфорт с
всичките си образи. Според мен смисълът на живота е човек да бъде
искрен с останалите, каквото и да му коства това.
- В професионален план къде се
чувстваш по-оценен, тук или в чужбина? Пееш предимно джаз, който има
по-различно емоционално послание.
- Публиката навсякъде е една и съща в
смисъл, че не можеш да се скриеш от нея или да я излъжеш. Тя има
удивителни рецептори, с които улавя моментално всякакъв фалш или опит за
манипулация. В преносния смисъл, когото един певец застане пред ная,
буквално се разсъблича и нищо не може да скрие от нея. Точно затова
казвам, че публиката навсякъде е еднаква и какъвто и талант – малък или
голям да има човек, най-важното е да е искрен с нея и тя му се отплаща
многократно. Слава на Бога, аз имам успехи както в България, така и
извън пределите й.
- А мислил ли си да смениш стила
си и да търсиш нещо различно като звучене? Ще избягаш ли от клишето
„българският Франк Синатра"?
- Аз мисля, че вече съм го напуснал
отдавна и правя нови неща. Джазът е популярна музика и Синатра е този,
който е извадил водещата роля на певеца пред оркестъра. В това отношение
той с право може да се нарече новатор. Има и много други певци от
неговата школа, които са били обект на моето харесване и съм се влияел
от тях по някакъв начин. Освен това са ме вдъхновявали и други стилове
музика.
- А минавало ли ти е през ум да направиш нещо коренно различно и комерсиално, като да влезеш в попфолка примерно?
- (Смее се!) Е, аз съм имал и
по-комерсиални проекти, на пък чак в попфолка не смятам, че ми е
мястото. Репертоарът ми е достъпен до всякакъв вид публика и човек може
да види, че това не е някаква елитарна музика, а напротив, много
емоционална и талантлива. Щом една музика е талантлива, то тя не може да
бъде ограничена само за тесен кръг от хора. И Моцарт и Вивалди са били
за времето си популярни композитори, но днес ги смятаме за класици. За
хубавата музика няма бариери, защото според мен тя може да се дели само
на добра или лоша, а не на жанрове и стилове и да разделя публиката на
отделни кръгове.
Въпросите зададе: Ваня ТРИНГОВА
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар