Васил Петров: Световни мафиоти са мои хора

Животът без жените би бил като тоник без джин, казва прочутият певец, наричан Българския Франк Синатра

Васил Петров, заслужено наричан Българския Франк Синатра, с еднакъв финес и артистичност пее джаз, прави концерти из Европа, дели сцената с култови джаз изпълнители като Дан Морети и Фил Проженциано във Флорида. Изисканият мъж, роден под знака на Телеца, рисува прекрасни графики и акварели. Дамата на сърцето му се казва Маргарита - от две години са неразделни.

- Васко, как би определил днешна България като музика - джаз или чалга?
- Като чалга, ескалираща в джаз, и джаз, преминаващ в чалга.
- Какво точно е джазът и толкова сложен жанр ли е, че у нас няма много мераклии да рискуват с него?
- Джазът е сложен за интерпретация за този, на когото не му се удава. И е много леснодостъпен за онзи, на който му се удава. Освен музика и начин на живот той е баща на всички стилове в поп и рок музиката.
- Защо се насочи към него, а не към рока, който е много по-комерсиален?
- Всичко е въпрос на призвание, на усещане за музика и стил. Не че не съм експериментирал и в рок музиката.
- Ако цитираме вечния спор кой е първи - яйцето или кокошката, можеш ли да кажеш дали блусът или джазът са в началото на всички начала?
- И двете.
- А как би коментирал следния текст:

"Тези тридесет години
се сблъсквах с истината гола,
че не мога нито миг
без духа на rock&roll-а.
Не зная колко успях,
но знам, че дълго вървях
и през забрани и страх
и през заплахи и грях
пътят беше и стръмен и тесен,
но беше верен
и аз го минах с песен."
Не ти ли напомня за
My Way?

- В известен смисъл. Това е My Way в рок музиката, както и много подходящ текст за Георги Минчев, лека му пръст, който и го изпя.
- Логично ли е един живот да се побере в една песен, един концерт или в един филм - като например в "Ах, този джаз"?
- Разбира се, дори няколко живота. Зависи от таланта на автора.
- Как в днешно време творецът може да се опази от пошлостта?
- Като не й обръща внимание. Или както Вазов е казал:
"Калта се преминава с газене,
морето с лодка и гребла до върха се стига с лазене, а за простора трябват ти крила"
- Кои са твоите учители в изкуството? Беше ли възможно да станеш математик или геодезист например.
- Разбрах намека - това са специалностите, които владеят моите родители. Но всичко естествено е въпрос на призвание от Бога и на свободната воля, разбира се. А учители имам много - и в прекия, и в преносния смисъл на думата.
- Вярващ човек ли си? С твоите песни си помагал на манастири.
- Безумие е, ако човек не вярва в Бога, за чието съществуване имаме всекидневни доказателства. Трябва да си духовно сляп, за да не ги забележиш.
- Ако искаш да си отдъхнеш, какво ще направиш - ще смениш ли костюма с джинси, къде и с кого би отишъл, какво ще си пуснеш да слушаш?
- Слава Богу, имам много приятели и бих отишъл навсякъде в чужбина или в България - сред красива природа. Бих слушал всякаква музика, стига да е талантлива. А смяната на костюма с джинси е задължителна.
- Франсис Албърт Синатра е известен и с връзките си с престъпните босове. Ти си еднозначно определен като Българския Синатра - и то с основание. Но имаш ли контакти с мафията?
- Разбира се - при това със световната. Всъщност това са легенди, които се фабрикуват за актуализиране на определен имидж, но на практика не отговарят на истината.
- Как би изглеждал животът без жените - като джин без тоник или като тоник без джин? Синатра е прочут женкар, а ти?
- И аз. Животът без жените е като тоник без джин.
- Вярно ли е, че за да пееш добре, трябва да пиеш сурови яйца и лимонов сок? Или е достатъчно да си роден с талант?
- При всички положения второто е от огромно значение.
- Каква е връзката между пианото и бара - уискито или убеждението, че това е мястото, в което можем да се научим как и кога да слушаме музика?
- И двете. Засега това е най-сполучливата схема на забавление. Непосредственият контакт с музикантите, който забавляват публиката в бара, гарантира успеха на подобен тип заведения.
- Ти имаш пиано барове - вярваш ли, че непушачите са победили?
- Категорично. Да!
- Бил си на сцена със световни звезди като Христина Ангелакова, джаз дамата Йоланда Грейвс, тромпетиста Том Харел, бродуейската звезда Тери Кели. С кого ти е било най-интересно?
- С всеки един от тях.
- Кой е най-големият ти гаф?
- Слава Богу, не съм падал от или на сцената, но микрофонът ми е спирал много пъти и тогава съм продължавал акапелно.
- Коя е любимата ти история в живота и в приказките?
- Притчата за блудния син.
- Какво да очакваме от теб?
- Ако е рекъл Господ - нови концерти със симфонични оркестри, нов репертоар, може би кино. Всичко е възможно - само дай, Боже, да има здраве!
Димитър Генчев

http://paper.standartnews.com/