Васил Петров: Обичам да пея със съперници на сцената

http://marica.bg/ 

Интервю на Евелина ЗДРАВКОВА , 26 Януари 2013; 08:03 Видяна 339 пъти, 1 коментара  

Васил Петров открива новия сезон на пловдивските джем сешъни в бар-вариете на Новотел Пловдив. На 1 февруари той ще пее заедно с легендарни музиканти от под тепетата. Ще свирят Радул Начков-трио, поканени са всички джазмени, които искат да участват. Ще бъде купон, какъвто в София не се случва, казва музикантът

Васил ПЕТРОВ
Интервю на Евелина ЗДРАВКОВА

Пловдивската публика ви аплодира като солист на оперния оркестър. Каква е тръпката?
Усещането е както с никой друг оркестър.
Магията на сцената прилича ли на магията в бара? Къде ви е по-уютно като музиканти?
Различен тип уют, предпочитам голямата сцената разбира се, защото това е истинската изява.
Напоследък се опитват да ни убедят, че чалгата също е музикално изкуство. Тази музика има много последователи и дори школи, които създават днешните звезди. Така ли е?
Тези хора създадоха индустрия, но по-скоро това е в сферата на бизнеса, отколкото на изкуството. Не се наемам да коментирам дали тази музика има ниво и класа, в крайна сметка Господ ни е дал свободна воля и можем да избираме какво да слушаме или да гледаме и с какво да култивираме вкуса си.
Ако се върнем 50 г. назад и си спомним неволите на Луис Армстронг, Чарли Паркър, Дюк Елингтън, Каунт Бейзи и кой ли още не от суинг ерата гиганти, които преди да станат звезди, пеенето и свиренето им се е възприемало като ексцентрично хоби, а те самите като странни птици, които общуват на някакъв свой неразбираем език. Но светът се размества и джазът става неизменна част от общата култура. У нас обаче си остава музика за избрани... Е, тогава накъде отива българската попмузика?
Не е добре да глобализираме, има талантливи и бездарни изпълнители във всички сфери на музикалното и другите изкуства. Затова няма как да обобщим т.н. българска поп музика.
Неприлична, но традиция стана у нас, да не се знае нищо за Бетовен, за Лист, за Шопен... Академичното възпитание не включва теория на музиката и популярните мелодии на класическите творби и композитори се слушат като call мелодии в телефоните, но не и като музика за фон, за вечеря, за домашно парти. Какво мислите за музикалното възпитание на българите?
Музикалното възпитание на българите е под всякаква критика. Според мен държавата чрез определени държавни медии трябва да лансира истинско талантливо изкуство, до което хората да имат достъп.
Рокмузикантите имат много повече публика, постиган по-мечтан комерсиален успех. Завиждате ли им?
На никого не завиждам. Що се касае до количеството публика, това не отговаря на истината. Количеството на публика зависи от изпълнителя, а не от стила музика.
Вие откривате талантливи млади музиканти ги привличате за съвместна работа. Защо го правите? Някои ще кажат: те са ви съперници на сцената, на музикалния пазар...
Обичам да имам съперници на сцената. Това е полезно.
Постоянно въвеждате нови неща в концертната си дейност, експериментирате - как ви хрумват?
Незнам, Бог знае, но това ми доставя удоволствие.

Васил Петров: Световни мафиоти са мои хора

Животът без жените би бил като тоник без джин, казва прочутият певец, наричан Българския Франк Синатра

Васил Петров, заслужено наричан Българския Франк Синатра, с еднакъв финес и артистичност пее джаз, прави концерти из Европа, дели сцената с култови джаз изпълнители като Дан Морети и Фил Проженциано във Флорида. Изисканият мъж, роден под знака на Телеца, рисува прекрасни графики и акварели. Дамата на сърцето му се казва Маргарита - от две години са неразделни.

- Васко, как би определил днешна България като музика - джаз или чалга?
- Като чалга, ескалираща в джаз, и джаз, преминаващ в чалга.
- Какво точно е джазът и толкова сложен жанр ли е, че у нас няма много мераклии да рискуват с него?
- Джазът е сложен за интерпретация за този, на когото не му се удава. И е много леснодостъпен за онзи, на който му се удава. Освен музика и начин на живот той е баща на всички стилове в поп и рок музиката.
- Защо се насочи към него, а не към рока, който е много по-комерсиален?
- Всичко е въпрос на призвание, на усещане за музика и стил. Не че не съм експериментирал и в рок музиката.
- Ако цитираме вечния спор кой е първи - яйцето или кокошката, можеш ли да кажеш дали блусът или джазът са в началото на всички начала?
- И двете.
- А как би коментирал следния текст:

"Тези тридесет години
се сблъсквах с истината гола,
че не мога нито миг
без духа на rock&roll-а.
Не зная колко успях,
но знам, че дълго вървях
и през забрани и страх
и през заплахи и грях
пътят беше и стръмен и тесен,
но беше верен
и аз го минах с песен."
Не ти ли напомня за
My Way?

- В известен смисъл. Това е My Way в рок музиката, както и много подходящ текст за Георги Минчев, лека му пръст, който и го изпя.
- Логично ли е един живот да се побере в една песен, един концерт или в един филм - като например в "Ах, този джаз"?
- Разбира се, дори няколко живота. Зависи от таланта на автора.
- Как в днешно време творецът може да се опази от пошлостта?
- Като не й обръща внимание. Или както Вазов е казал:
"Калта се преминава с газене,
морето с лодка и гребла до върха се стига с лазене, а за простора трябват ти крила"
- Кои са твоите учители в изкуството? Беше ли възможно да станеш математик или геодезист например.
- Разбрах намека - това са специалностите, които владеят моите родители. Но всичко естествено е въпрос на призвание от Бога и на свободната воля, разбира се. А учители имам много - и в прекия, и в преносния смисъл на думата.
- Вярващ човек ли си? С твоите песни си помагал на манастири.
- Безумие е, ако човек не вярва в Бога, за чието съществуване имаме всекидневни доказателства. Трябва да си духовно сляп, за да не ги забележиш.
- Ако искаш да си отдъхнеш, какво ще направиш - ще смениш ли костюма с джинси, къде и с кого би отишъл, какво ще си пуснеш да слушаш?
- Слава Богу, имам много приятели и бих отишъл навсякъде в чужбина или в България - сред красива природа. Бих слушал всякаква музика, стига да е талантлива. А смяната на костюма с джинси е задължителна.
- Франсис Албърт Синатра е известен и с връзките си с престъпните босове. Ти си еднозначно определен като Българския Синатра - и то с основание. Но имаш ли контакти с мафията?
- Разбира се - при това със световната. Всъщност това са легенди, които се фабрикуват за актуализиране на определен имидж, но на практика не отговарят на истината.
- Как би изглеждал животът без жените - като джин без тоник или като тоник без джин? Синатра е прочут женкар, а ти?
- И аз. Животът без жените е като тоник без джин.
- Вярно ли е, че за да пееш добре, трябва да пиеш сурови яйца и лимонов сок? Или е достатъчно да си роден с талант?
- При всички положения второто е от огромно значение.
- Каква е връзката между пианото и бара - уискито или убеждението, че това е мястото, в което можем да се научим как и кога да слушаме музика?
- И двете. Засега това е най-сполучливата схема на забавление. Непосредственият контакт с музикантите, който забавляват публиката в бара, гарантира успеха на подобен тип заведения.
- Ти имаш пиано барове - вярваш ли, че непушачите са победили?
- Категорично. Да!
- Бил си на сцена със световни звезди като Христина Ангелакова, джаз дамата Йоланда Грейвс, тромпетиста Том Харел, бродуейската звезда Тери Кели. С кого ти е било най-интересно?
- С всеки един от тях.
- Кой е най-големият ти гаф?
- Слава Богу, не съм падал от или на сцената, но микрофонът ми е спирал много пъти и тогава съм продължавал акапелно.
- Коя е любимата ти история в живота и в приказките?
- Притчата за блудния син.
- Какво да очакваме от теб?
- Ако е рекъл Господ - нови концерти със симфонични оркестри, нов репертоар, може би кино. Всичко е възможно - само дай, Боже, да има здраве!
Димитър Генчев

http://paper.standartnews.com/

Два пъти бис за Васко Петров

• 18.01.2013
• от Евелина Здравкова 
•  http://www.standartnews.com/

Красивата музика на Васил Петров и оркестъра на пловдивската опера завладя почитателите на жанра в концертна зала под тепетата. Диригентът Алексей Измирлиев с типичния си разчупен стил гарнира тузарското шоу с хитове и закачки. Сред първите балади на Васко беше "When I fall in love" от филма "One Minute to Zero", после се плъзна към Чарли Чаплин със "Smile ". Оркестрацията на повечето от парчетата беше на Ангел Заберски-син. Публиката се гмурна в любовта и чрез "Feelings" и легендарното "I love you baby". И се пренесе на Бродуей с любимата на пловдивските музиканти "Обичай ме нежно" на Елвис Пресли. Великолепната мелодия въодушеви зрителите и те запяха "Killing Me Softly". И хоп - първата изненада на вечерта. В дует с Васил Петров запя Нели Солакова, най-чаровното пловдивско дете с уникален талант. Те изпълниха "How do you keep the music" - специален поздрав към майката на джазмена, която празнуваше имен ден. Дамата седеше на 13-я ред и плачеше от радост. Любовните истории продължиха да се леят от сцената. Маестро Алексей Измирлиев надяна ръкавели за соловата партия в една от пиесите на Лерой Андерсън - Концерт за оркестър и пишеща машина. Чухме още три негови творби - "Джаз пицикато", "Джаз легато" и "Тромпети".
Два пъти пловдивските почитатели на Васко го извикаха на бис. Той и оркестърът с особено уважение и почит към публиката се обединиха за още две красиви балади - "Ol Man River Misisispi" и "Бяла Коледа" на Ървинг Бърлин, описал сибирските студове в музикални картини, които пък американците превърнаха в най-популярната си песен за Рождество Христово. Накрая Васко покани верните си почитатели на джемсешън в бара на Новотела, където от миналата година събира музикалните легенди на Пловдив. Първият концерт за новия сезон е на първи февруари.