Публикувана: Събота, 12-ти Ноември 2011, автор(и): Георги Делчев;
"Идеята да имам собствено заведение се роди преди 10 години - разказва Васил Петров. - С един приятел музикант Николай Бозуков от Пловдив решихме да пробваме и първо отворихме пиано бар в Пампорово. Апетитът идва с яденето и вече исках да имам такова заведение и в София. През това време собственикът на най-стария столичен бар ("Етоал") разбрал, че се интересувам, и се свърза с мен. Предложи да го разработим. После получих оферти за същото и от морето."
Певецът искал да има свое заведение като хоби, защото по-важна му е кариерата. На бара не гледа като на място за продаване на алкохол, а да се събират почитатели на хубавата музика, което е обичайна практика на Запад. Васил не се притеснявал как ще се справи с менажирането, защото се доверява на професионалисти в тази сфера. Гледа на това занимание като комбинация от удоволствие, но и да спечели нещо. "В тази икономическа криза е различно и хората вече са по-пестеливи. От друга страна, заведенията трябва да са много внимателни към клиентите и да се борят да ги заслужат. Така поне ще останат само добрите."
Когато става дума за пиано бар у нас, хората винаги правят връзка с Васил Петров. Дълго време се смяташе, че "Синатра" е негов, пък и нали точно него наричат "българския Синатра".
"Почти винаги имената на такива барове се въртят около неговото име. Вече имаше "Синатра" във Варна и затова се спрях на прякора му - The Voice (Гласът). Освен че ми е любимец, Синатра е първият изпълнител, който прави преход от джаза към поп музиката.
В тези заведения се свири джаз в по-ранните часове на нощта, след което преминаваме към другите стилове - поп, латино, фънки, понякога диско, ретро естрадна и българска музика. Абе, избираме талантлива музика. Да се пее в такова място, не е нужно да си гениален музикант. В бар трябва да си печен и да може да свириш различни стилове, с които хората да се забавляват."
Преди няколко месеца певецът смени името на бара, но то пак е свързано с Франк Синатра. Нарече го на името на едно от най-известните му парчета My Way. Заведението е с нов мениджър, музикална програма и интериор. Управителят Христо Сарафов обяснява, че обстановката е като в един от най-скъпите пиано барове в Париж.
Защо обаче хората никъде не виждат фотос или името на собственика Васил Петров? "Ще е много преекспонирано. За мен това е изтъркано и граничи с нарцисизъм. Да закача навсякъде мои фотоси, е прекалено."
Намесва се и управителят Христо. "Ние упорито бягаме от култа към личността на Васил (смеят се).В предишното заведение навсякъде имаше постери на Синатра, а за Васко знаем, че е българският вариант на големия изпълнител. Този път преценихме, че интериорът трябва да е изключително изчистен, хората да не се разсейват и сетивата им да са настроени само към слушане на музика. Не е много интересно дали ще виси нечий профил, а да витае духът на добрите музиканти в заведението. Навсякъде другаде ще видите окачени различни портрети, тромпети и китари. Искахме да направим уютно място, а не прекалено лъскаво и стряскащо."
Васил Петров не се притеснява, ако един ден персоналът не дойде на работа. Смята, че може да ги замести, но само за малко. Досега не се е налагало да го прави. Признава, че дори не е наливал уиски в кръчмарската мярка.
Управителят смята, че хората искат да виждат любимите си изпълнители и тези места са най-подходящите. "Васко идва 2-3 пъти седмично в бара. Той е харизматичен и хората искат да го видят, дори само да се появи. Веднъж месечно той пее в заведението, но дори да няма участие при нас, често се включва импулсивно."
В пиано бара на Васил идват "пеещи" певци. Тук често са Мария Илиева, Белослава, Васил Найденов, но го правят за удоволствие, не за хонорари. Посетителите са различни, има и специални хора, които са там само заради музиката, но и такива, които обичат да съчетават приятното прекарване с хубави ритми. Музиката е основното, а самото заведение е второстепенно за Васил. Понякога негови колеги му се обаждат да си запазят места за петък или събота, когато е най-оживено. Няма да има компромиси и в My Way няма да звучат руски емигрантски песни, на което разчитат много такива места.
Певецът научил много неща за менажирането на заведение. "С периферното си зрение виждам всичко и зная доста неща за работата на барманите, сервитьорите, мениджърите. Интересно ми е, но не смятам да се занимавам с това, има хора, които го умеят по-добре."
Как може да се влезе в бара на Васил Петров и трябва ли да сме перфектно костюмирани, като самия певец? "Няма дрескод, не е задължително да сте с костюм като мен.
Особено през лятото обаче много напират да влизат по-разголени, но не допускаме такива с къси панталони. Аз така ходя с костюм и това не са някакви претенции. Имало е случаи като пътувам за някъде или се връщам и трябва да мина през бара и съм облечен по-неглиже, но гледам да не се случва. Трябва да уважавам мястото и хората в него. Това е етикет. Тук хората идват добре облечени, но досега не съм срещал някой да ме копира.
Васил рядко се ядосва на персонала, макар че управителят е на различно мнение. "Всички се ядосваме и е добре. Ако не го правим, значи не ни пука. Има и такива страсти. Ако има забележки към персонала, Васко ги казва на мен."
Певецът понякога се дразни от силната музика, най-вече в началото на работното време. "Трябва да се свири с динамика, в началото по-леко, а после може и по-силно, да има градация. В по-ранните часове хората влизат да си поговорят и искат уединение. Музикантите могат да им отнемат това и те да чакат пауза, за да си кажат нещо. Затова изпълнителите трябва да имат усет за желанията на хората. Много рядко се намесвам за тези неща."
Българският Синатра от известно време е пристрастен към джин с тоник, макар че е лятно питие и се дразни, ако го няма в неговото заведение. Управителят Христо обаче защити реномето на бара. "Това не може да се случи, защото винаги разполагаме с няколко марки джин и може да му угодим, но той не е карпизен, макар че сега се прави на страшен (смее се)."
Певецът искал да има свое заведение като хоби, защото по-важна му е кариерата. На бара не гледа като на място за продаване на алкохол, а да се събират почитатели на хубавата музика, което е обичайна практика на Запад. Васил не се притеснявал как ще се справи с менажирането, защото се доверява на професионалисти в тази сфера. Гледа на това занимание като комбинация от удоволствие, но и да спечели нещо. "В тази икономическа криза е различно и хората вече са по-пестеливи. От друга страна, заведенията трябва да са много внимателни към клиентите и да се борят да ги заслужат. Така поне ще останат само добрите."
Когато става дума за пиано бар у нас, хората винаги правят връзка с Васил Петров. Дълго време се смяташе, че "Синатра" е негов, пък и нали точно него наричат "българския Синатра".
"Почти винаги имената на такива барове се въртят около неговото име. Вече имаше "Синатра" във Варна и затова се спрях на прякора му - The Voice (Гласът). Освен че ми е любимец, Синатра е първият изпълнител, който прави преход от джаза към поп музиката.
В тези заведения се свири джаз в по-ранните часове на нощта, след което преминаваме към другите стилове - поп, латино, фънки, понякога диско, ретро естрадна и българска музика. Абе, избираме талантлива музика. Да се пее в такова място, не е нужно да си гениален музикант. В бар трябва да си печен и да може да свириш различни стилове, с които хората да се забавляват."
Преди няколко месеца певецът смени името на бара, но то пак е свързано с Франк Синатра. Нарече го на името на едно от най-известните му парчета My Way. Заведението е с нов мениджър, музикална програма и интериор. Управителят Христо Сарафов обяснява, че обстановката е като в един от най-скъпите пиано барове в Париж.
Защо обаче хората никъде не виждат фотос или името на собственика Васил Петров? "Ще е много преекспонирано. За мен това е изтъркано и граничи с нарцисизъм. Да закача навсякъде мои фотоси, е прекалено."
Намесва се и управителят Христо. "Ние упорито бягаме от култа към личността на Васил (смеят се).В предишното заведение навсякъде имаше постери на Синатра, а за Васко знаем, че е българският вариант на големия изпълнител. Този път преценихме, че интериорът трябва да е изключително изчистен, хората да не се разсейват и сетивата им да са настроени само към слушане на музика. Не е много интересно дали ще виси нечий профил, а да витае духът на добрите музиканти в заведението. Навсякъде другаде ще видите окачени различни портрети, тромпети и китари. Искахме да направим уютно място, а не прекалено лъскаво и стряскащо."
Васил Петров не се притеснява, ако един ден персоналът не дойде на работа. Смята, че може да ги замести, но само за малко. Досега не се е налагало да го прави. Признава, че дори не е наливал уиски в кръчмарската мярка.
Управителят смята, че хората искат да виждат любимите си изпълнители и тези места са най-подходящите. "Васко идва 2-3 пъти седмично в бара. Той е харизматичен и хората искат да го видят, дори само да се появи. Веднъж месечно той пее в заведението, но дори да няма участие при нас, често се включва импулсивно."
В пиано бара на Васил идват "пеещи" певци. Тук често са Мария Илиева, Белослава, Васил Найденов, но го правят за удоволствие, не за хонорари. Посетителите са различни, има и специални хора, които са там само заради музиката, но и такива, които обичат да съчетават приятното прекарване с хубави ритми. Музиката е основното, а самото заведение е второстепенно за Васил. Понякога негови колеги му се обаждат да си запазят места за петък или събота, когато е най-оживено. Няма да има компромиси и в My Way няма да звучат руски емигрантски песни, на което разчитат много такива места.
Певецът научил много неща за менажирането на заведение. "С периферното си зрение виждам всичко и зная доста неща за работата на барманите, сервитьорите, мениджърите. Интересно ми е, но не смятам да се занимавам с това, има хора, които го умеят по-добре."
Как може да се влезе в бара на Васил Петров и трябва ли да сме перфектно костюмирани, като самия певец? "Няма дрескод, не е задължително да сте с костюм като мен.
Особено през лятото обаче много напират да влизат по-разголени, но не допускаме такива с къси панталони. Аз така ходя с костюм и това не са някакви претенции. Имало е случаи като пътувам за някъде или се връщам и трябва да мина през бара и съм облечен по-неглиже, но гледам да не се случва. Трябва да уважавам мястото и хората в него. Това е етикет. Тук хората идват добре облечени, но досега не съм срещал някой да ме копира.
Васил рядко се ядосва на персонала, макар че управителят е на различно мнение. "Всички се ядосваме и е добре. Ако не го правим, значи не ни пука. Има и такива страсти. Ако има забележки към персонала, Васко ги казва на мен."
Певецът понякога се дразни от силната музика, най-вече в началото на работното време. "Трябва да се свири с динамика, в началото по-леко, а после може и по-силно, да има градация. В по-ранните часове хората влизат да си поговорят и искат уединение. Музикантите могат да им отнемат това и те да чакат пауза, за да си кажат нещо. Затова изпълнителите трябва да имат усет за желанията на хората. Много рядко се намесвам за тези неща."
Българският Синатра от известно време е пристрастен към джин с тоник, макар че е лятно питие и се дразни, ако го няма в неговото заведение. Управителят Христо обаче защити реномето на бара. "Това не може да се случи, защото винаги разполагаме с няколко марки джин и може да му угодим, но той не е карпизен, макар че сега се прави на страшен (смее се)."
Няма коментари:
Публикуване на коментар