БЪЛГАРСКИЯТ ДЖАЗ СТАНДАРТ – ВАСИЛ ПЕТРОВ
Олга Бузина
------
Вярвате или не – в ученическите си години той бил дори малко нещо хулиган. Тичал из центъра на столицата като фурия, чупил с останалите от „бандата” уличните лампи с прашка, доста мъмрения от класната другарка насъбрал и бил на ръба на намаленото поведение. Музиката го преобразила, вкарала в буйната му глава друго, сериозно отношение към света.
Запознахме се с него по повод първото ни интервю в началото на 90-те, когато тъкмо започваше – все още малко притеснителен и много талантлив, първите си изяви на професионалната сцена с Биг бенда на Вили Казасян и току-що беше изпял първия си хит „Другият”. Сега Васил Петров (вече дори не забелязва, когато дежурно го наричат „българския Франк Синатра”) е джазмен със собствена светлина и световно признание. Тайно дори си мисля, че неслучайно обявиха преди три години точно неговия рожден ден – 30 април, за празничен Международен ден на джаза…
-------
Честит рожден ден „на патерица”, Васко! Предполагаше ли, че това парче - „Другият”, ще бъде такъв силен старт на твоята кариера?
Не, изобщо, нямах и идея. Тогава ми предстоеше заминаване в чужбина, току-що бях завършил консерваторията и се колебаех дали да го запиша. Константин Цеков от ФСБ ми го предложи – музиката е негова, а текстът е на съпругата му Живка Шопова. Наистина нямах мнение – песента звучеше различно от това, което бях пял дотогава, а и бях пял малко. Допитах се до майка ми и тя ми каза – запиши я тази песен, хубава е. И така – записах, заминах, а когато се върнах след месец и половина, разбрах, че тя вече е влязла в класацията „Топ 10” и е станала хит.
Всъщност, твоите родители май са те насочвали устремно към техникума по енергетика „Вилхем Пик”?
А, това е друга история. Майка ми трябваше да замине за Казабланка на работа, а аз имах ниска диплома от 20-о училище, в което учих до 8 клас. Имахме доста сериозни постижения в пакостите заедно с Чочо Попйорданов (Бог да го прости!) и други мои приятели, аз бях на границата на намаленото поведение и с наистина ниска диплома – към 4.20 някъде. В техникума влязох благодарение на връзки на майка ми. И там попаднах в самодейната група „Орион” и започнах да се занимавам с музика. Съвсем престанах да ходя на училище.
Оттогава ли датират първите ти композиторски опити?
Да, но тогава бяха съвсем аматьорски. Събирахме се няколко пъти в седмицата вечер – всеки предлагаше нещо свое или пък някакъв шлагер - да речем на Форинър, на Дженезис, но всички заедно като че бяхме по-ориентирани към арт рока, а не към хард рока, както повечето самодейни групи тогава в София.
А как и кога започна да се влюбваш в джаза?
С джаза се срещнах чак на 18-годишна възраст, преди естрадния отдел в консерваторията. Дотогава всъщност нямах и понятие от джаз.
Кой те запали?
Захари Петров – близък приятел на семейството, който притежаваше може би най-пълната джазова колекция. За първи път при него чух плочата на пианиста Бил Евънс и китариста Джим Хол. Един от най-сложните и най-трудните за разбиране албуми в джаза. Те свирят в дует от различните джаз стандарти. След това започнах да слушам Биг бендове – на Каунт Бейзи, на Дюк Елингтън, Стейк Ентън и т. н. - и чак като изслушах известно количество музика от различните периоди - суинг, би боб, куул, джаз - тогава обърнах внимание на пеенето.
По това време ли реши да кандидатстваш в консерваторията – за изненада на родителите си?
Да, по същото време, но джазът все още ми беше в периферията на слуха, като хоби, като музика, която слушах и се опитвах да разбера… Изненадах ги, дори баща ми беше осигурил добро място по разпределение от техникума в сервиз „Дружба”. Общо шест години при Ангел Заберски-стараши съм учил.
Васко, вярно ли е, че той е правил всичко възможно, за да „извади” твоя глас, защото е смятал, че си много музикален, но нямаш изнесен глас?
Корепетиторката Малпена дълго след това сподели с мен, че в началото на кандидатстудентския изпит той й казал: Това момче е музикално, ама няма глас, не знам какво да го правим – да го приемаме ли, да го късаме ли…
Цялото интервю четете в новия брой на „Жената днес” http://www.jenatadnes.com/
Новият
албум ще съдържа основно песни на Васил Петров по стихове на
архимандрит Серафим, както и кавъри на световни хитове, които той често
изпълнява. "Още правим селекцията, но след някой и друг ден започваме да
записваме с Биг бенда на БНР и щрайх", обясни певецът. Продуцент на
сидито, което вероятно ще излезе през пролетта, е Българското национално
радио.