Васил Петров: Привилегия за мен е да пея в Кюстендил
казва българският Франк Синатра, който е очарован от кюстендилската публика и обещава отново да пее в града ни
-Г-н Петров, много радушно Ви приеха кюстендилските любители на джаза?
-Да, аз пък съм очарован от
нивото на кюстендилската публика. Аз отдавна не съм идвал в Кюстендил. И
съм озадачен защо толкова дълго съм пропуснал да имам тук концерти и
участия. Но съм сигурен, че ще поправя грешката си и ще се реванширам
пред кюстендилската публика. Дори в главата си имам вече нов проект, да
направим един по-различен концерт, с моя формация за да мога да изпълня
по-широк спектър на моя репертоар. Все пак тук сега присъствах като
солист на оркестъра на Райчо Христов от Перник. Съобразявах се с техния
репертоар. И съвсем естествено е, те си имат своя програма.
-Отделихте много часове на Кюстендил, как се почувствахте в града на Майстора и на маестро Марин Големинов?
-Разреших си дори и нощувка в Кюстендил, доволен съм от гостоприемството на
организаторите.
Очарован съм от природата и от атмосферата на този град. Ненапразно
такива уникални творци са живели и излезли от Кюстендил. Имах възможност
да видя отблизо оригиналите на гениалния Владимир Димитров Майстора и
дори да пея на техния фон. Възторгът ми е огромен. И разбира се, това
повлия по особен начин на изпълнението ми. Неповторимо и забележително.
Не знам вие дали разбирате в каква атмосфера живеете, но аз почувствах
енергията, която струи тук. И ще си отнеса красиви спомени от Кюстендил.
Това за мен беше привилегия. Благодаря на Всевишния, че ми отради да
пея в галерията на Майстора, сред гениалните му платна.
-Как успяхте да се съхраните
през годините, когато по мегдани, дискотеки и домове се вихреше чалгата?
Като музика и начин на поведение?
-Ами трудно, много трудно ми
беше. Но дочаках времето, когато вече има някакъв отлив. Разбира се аз
пътувах много през това време по света. И това ми даваше кураж, че и при
нас ще дойде време, когато ще се научим да слушаме нормална музика и ще
имаме вкус към хубавото и истинското. Оцелях защото се опитвах да не се
влияя от масовия вкус. Просто правех това, което на мен ми харесва и
което слушаха моите приятели. Не правих никакви компромиси с музиката,
която съм пял и съм композирал. И слава Богу, с музиката си изкарвам
хляба.
-Вие сте доказан
перфекционист, извайвате тоновете, не Ви ли се иска понякога да живеете
така съвършено, както е съвършена музиката, която правите?
-Хм, разбира се, че много
пъти ми се е искало, но в крайна сметка животът е такъв, какъвто ние си
го направим. Аз имам много приятели, имам си кръг от добри познати. И
пътувам често, имам непрекъснато концерти извън България, срещам се с
различни хора. И знаете ли, има много хора, които имат нужда да слушат
добро изкуство, те без да имат особена претенция правят разлика между
истинското и фалша. И по важното е, че имат необходимост от истинското
изкуство. Те са духовни и жадуват за красивото и истинското. И аз с
удоволствие им го давам. Разбира се, това трябва да се поощрява още от
малка възраст. Децата от малки е хубаво да разберат кое е добро и кое не
е.
-Не ми казахте впечатленията си от Кюстендил?
-Нали Ви казах, че съм
запленен от Кюстендил, ходих пеш до Хисарлъка, любувах се на прекрасната
природа, на песента на птичките. Разгледах и пътеката на любовта, с
удоволствие се разходих и по нея. Натоварих се физически, но психически
се възстанових. И още един път ми разрешете да изразя съжалението си, че
от години не бях идвал тук, но сега си обещавам отново да дойда и да
зарадвам почитателите си. На кюстендилци пожелавам да си отварят ушите и
очите за хубавата и красива музика, както виждам вече го правят.
Кюстендилската публика има изграден вкус и аз искрено се радвам на
такива хора. И да се видим отново скоро.
скрий
Автор: София Наумова
