Похарчих първия си хонорар в Японския
С Чочо бяхме хулигани като деца, казва джазменът в навечерието на петдесетия си рожден ден
Васил Петров вчера изпълни парчета от новия си албум, след като бе открита изложбата с графиките му в БНР
ФОТО Булфото
- Господин Петров, защо станахте певец, а не художник?
- Първо мечтаех да бъда боклукчия, космонавт, актьор, музикант... Чак след това ми хрумна, че искам да съм певец. Колкото за рисуването - открай време си драскам разни неща. Когато ми беше скучно в час по гражданска отбрана, да речем. Въпреки че точно тогава трябва да се внимава. Преди десетина години започнах с графиките. Имам приятели художници, които ме убеждаваха, че трябва да покажа рисунките си. Аз обаче мислех, че ако видят бял свят, ще загубя интерес към рисуването. Много ми помагаше Панчо Малезанов, даваше ми съвети.
Имам доста творби, някои са продадени. Сега, в тази изложба в БНР, са поставени както ранни графики, така и произведения от по-късни периоди.
- Как се раждат рисунките ви?
- Никой не може да ви отговори. Спонтанно. Сядам и рисувам. Баща ми е осигурил картон. Кольо Карамфилов, Бог да го прости, ме насърчи много. Веднъж в Пловдив имах концерт в нощта на галериите, съпроводен от изложба на графиките ми. И той каза: "Тук, с едната, изобщо нямаш представа какво си направил!". Оцени я като невероятно добра. Много му благодаря, царство му небесно, думите му ми дадоха увереност.
- Ставате на половин век, пораснахте ли?
- Не! Изобщо не се чувствам пораснал. По-скоро се вдетинявам. Правят ми се пак бели и пакости.
- За какво сте благодарен?
- Благодарен съм на Бога за тази съдба - да си изкарвам прехраната с любимата ми музика. Най-приятното нещо за мен е и моя професия. Благодарен съм и на приятелите и колегите, които са ме насърчавали и давали тласък в кариерата.
- А за какво съжалявате?
- За пропуснатите мигове, но може би така е трябвало да стане. Господ си знае работата.
- Бихте ли коригирал нещо в живота си, ако се върнете във времето?
- Да, разбира се. Мои провали, чисто морални издънки.
- Имате ли много?
- Има, как да няма. Пълно е! Пропуснал съм да обърна внимание на ценни хора в живота ми. Човек трябва да бъде много внимателен в отношенията си. Егото е това, което ти пречи и те слага на първо място. Другите нека почакат. Не бива да е така.
- Концертът ви в зала "България" е на 29 април, там ли ще празнувате?
- Не. А и ще съм си тръгнал до полунощ. Роден съм на 30-и в 2,25 на обяд. Така че няма как да ме свари точно на сцената.
- Заради вас ли обявиха 30 април за ден на джаза?
- Ха-ха! Благодарен съм на Хърби Хенкок, че се спря на моята дата, за да се чества този ден. Имах и възможността да се запозная с него. След концерта му в НДК преди няколко години си поговорихме в гримьорната му някъде около час.
- Новият ви албум на какъв етап е?
- Готов е, ще излезе на 29 април. Заглавието е "Васил". Съдържа 12 парчета и един бонус. Ще има авторски песни и кавъри. Ще намерите "Soldier of Fortune", "Something" на Джордж Харисън, "Fragile" на Стинг. Също така евъргрийните - Аmapola, Besame Mucho и филмови класики.
Ангел Заберски-младши направи нови и оригинални аранжименти.
- Помните ли първия си хонорар?
- Да, случи се още като бях студент в консерваторията. В първите курсове правихме записи в радиото. И получавах по 60 лева за това. Това бяха много пари за онова време. Доволен, след като приключихме, отивах да ги харча в Японския с приятели.
- Как попаднахте в "Под прикритие"?
- Мариан Вълев ми предложи. Съгласих се и така се появявам в седма серия. Много харесвам сериала. Снимахме от 22 часа до 6 сутринта. Мариан играе много органично и според сцената бяхме заедно през цялото време. Един до друг. Мариан се вживява в ролята си, не прави нещата просто ей-така. Като го чуех да крещи, се сепвах. Много истинско беше всичко. Просто няма как да не му повярваш.
- Споменахте, че сте благодарен на Бога, усещал ли сте помощта му в напечени ситуации?
- Непрекъснато. И то много очевидно. Веднъж имах концерт в Античния театър в Пловдив. Бях невероятно уморен. Имах много натоварена програма. Предния ден бях и водещ, и пях пред интернационално корпоративно парти. Часове наред. Казах си: "Нещо трябва да се случи, за да мога да изляза на сцената в Пловдив". И в гримьорната по традиция си казах кратка молитва. Щом стъпих на подиума, все едно бях поръсен, сякаш бях спал 12 часа и бях дишал планински въздух. Чувствах се в много по-добра форма, отколкото когато съм отпочинал. И щом концертът свърши, умората се върна. Бог ми беше дал сила, но трябва да поискаш. Едно от удивителните проявления на любовта му е, че ни е дал свободна воля.
- Преди дни беше Великден, за вас какво символизира?
- Това е най-великият празник във Вселената. Носи надеждата за новия живот, на която има право всеки. Ако Христовото Възкресение не се е случило, значи всичко е напразно и излишно. Слава Богу, че не е така. В това се крие надеждата за наследяването на вечността от всички хора. Събитие с най-голяма важност. Всичко друго бледнее пред него.
- Колко пъти ви е връхлитала любовта?
- Всяка любов е отражение на Божията, ние сме създадени с любов. Срещал съм я и в различни моменти, с различни жени.
- А голямата срещнахте ли?
- Надявам се. Има белези, които показват, че нещата са сериозни. Живея с приятелката си Маргарита Тошева. От две години пишат, че ще се женим. Не е вярно. Знам, че един ден ще се случи, но ще бъде спонтанно. Няма размяна на годежни пръстени към днешна дата.
- Били сте съученици с Чочо Попйорданов, какво помните от онези години?
- Да, бяхме в съседни класове в 20-то училище. Той беше в "б" паралелка. Буйни хлапета, биехме се, хулиганствахме. Много палави. Не сме се изправяли един срещу друг, бяхме партньори в битките и щуротиите. Веднъж с момчета от моя и неговия клас тръгнахме, въоръжени с прашки. А лампите тогава бяха с крушки. Един изстрел и прас - чупят се за наша радост. Направихме всичко на сол, цялата улица потъна в мрак. Ако ни беше надушил кварталният, щеше в изправителен дом да ни прати. Ние обаче бързо офейкахме.
-Забавлявате ли се на сцената?
- Да, когато оркестърът се майтапи и свири в друга тоналност. Иде ти да ги удушиш. Но пада смях. Особено ако се спънеш на кабел, когато е тясно помещението. Или пък те напушва смях, когато си на публично място. Едва се сдържам, защото не върви да се смея безпричинно, като водя сериозен разговор.
Боряна Колчагова
Няма коментари:
Публикуване на коментар