Васил Петров графира джаза

Над 10 пъти музикантът пропуснал възможности за брак, но не съжалява

Въпреки успехите си Васил Петров избягва да се гордее. Смята, че смирението е положителната добродетел.

ФИЛИП ДАНАУИ

17.05.2014

„Дон Кихот” според погледа на музиканта.

„Лебедово езеро”.

The Flower.

архив и Булфото

Васил и дамата на сърцето му – Маргарита Тошева.

Ден преди да навърши половин век на 30 април, Васил Петров извади на показ изложба с авторски графики и представи нов музикален диск озаглавен „Васил”. 12-те рисунки, с които графира творчеството си, са плод на 10-годишната му страст към рисуването. Тя е провокирана у джазмена от приятели художници. „Абстрактните творби не изразяват нещо конкретно и са създадени за удоволствие. Имам още много материал, но подбрах определени рисунки, които да покажа”, разяснява певецът.

Засега той не се вживява прекалено в амплоато си на художник. „То е сериозно толкова, колкото ми е сериозно отношението към това хоби, което упражнявам за удоволствие. При мен няма рутина, това е свободна професия, практикувам я без претенция”, твърди музикантът.

Живописецът Панчо Малезанов е този, който го подтикнал да даде гласност на хобито си. „Не бях съгласен, но той ме убеди, че трябва да покажа това си творчество”, разказва пред „Монитор” певецът.

В началото като започнал да се занимава с рисуване, баща му носил специални картони, на които оформял щрихите си. Отишлият си без време  Кольо Карамфилов също го насърчил много. Веднъж в Пловдив Васко имал концерт в нощта на галериите, съпроводен от изложба на графиките му. Покойният художник му казал: “Тук с едната изобщо нямаш представа какво си направил!” и я оценил като невероятно добра. Думите му дали увереност на българския Синатра и той няколко пъти подреждал свои картини в столични галерии и при концертни изяви. Доста от произведенията му дори са закупени от ценители.

„Изградил съм си един маниер и никога не знам какво ще нарисувам. Сядам и почвам да си драскам независимо дали е сутрин, следобед или вечер. Но не го правя често, рядко е”, признава творецът.

Наред с музиката и рисуването Петров преоткрива и интереса си към снимачната площадка. Епизодичната му роля в „Под прикритие” събужда любопитството му към седмото изкуство. „Това амплоа е доста интересно за мен. Даже вече имам и нови предложения, но не бих искал да говоря преди да съм приел или отказал. Нека да видя какво може да се получи”, казва Васил.

На въпроса „Какъв филм е неговият живот?”, той е категоричен, че жанрово няма как да даде точно определение. „Сцените в моя живот са различни, няма една с една еднакви. Липсва стереотип. Донякъде е хубаво, че не се повтарят нещата, но от друга не особено, защото това променя непрекъснато начина ти на живот. Като цяло филмът ми е едно безкрайно пътуване”, обобщава джазменът. Относно личния си живот не крие, че част от него в момента е приятелката му Маргарита, с която са заедно вече три години и половина. Тя е завършила икономическа специалност, като освен по проектите си се занимава с мениджмънта и пиара на Васил Петров. За момента обаче двамата не правят планове за сватба. „Не бих казал, че се страхувам да създам семейство, по-скоро подсъзнателно нещо все ме възпира. За това влияе и интензивността на живота ми. Човек трябва да се установи, да си даде почивка и да помисли върху тези неща преди да направи крачката”, разсъждава изпълнителят и допълва: „Към момента съм се разминал с венчилото над десет пъти, но не съжалявам. Всичко е Божа работа!”

По ноти

В новия си албум озаглавен „Васил” Васил Петров интерпретира парчета на Стинг, Джордж Харисън, Deep Purple и Beatles. Сред 12-те композиции има и авторски. “Това е особен вид албум. Световните хитове, които съм изпял, са пречупени през призмата на Ангел Заберски-младши, Антони Дончев, Васил Спасов, Христо Йоцов и техните аранжименти. Новите ми песни са по моя музика, а текстовете са на Михаил Белчев , Александър Петров и Александър Христов. Проектът е реализиран с Биг Бенда и щрайха на Симфоничния оркестър на БНР”, разяснява подробностите около албума Петров. След официалната му премиера в БНР, изпълнителят се готви за поредната си голяма изява. Васко ще е специален гост на 19-ия Салон на изкуствата и ще изнесе концерт на 29 май в зала 3 на НДК от 19 ч. със съдействието на ресторант La Casa. На изявата ще бъде представен проектът му Gershwin & Ellington. Той включва най-популярните пиеси на George & Ira Gershwin и Duke Ellington, като Summertime, Sophisticated lady, Someone watch over me и много други любими стандарти. На сцената ще му партнират музикантите от Ангел Заберски джаз трио – Ангел Заберски - пиано, Борис Таслев – контрабас и Стоян Янкулов – ударни. Гост изпълнител на концерта е младата певица Нели Солакова. Билети на касите на НДК и на Ticketportal.bg.

С Чочо бяхме големи побойници

- Какво е чувството да сте на 50?

- Просто не се чувствам на толкова.

-  С какво най-много се гордеете?

- Гледам да не се гордея, защото това те заслепява и кара да мислиш, че си на високо. Не обичам клишето „Да се гордеем, че сме българи”, смятам че по-скоро трябва да бъдем достойни българи. Смирението е положителната добродетел. Не трябва да си доволен от това, което си постигнал, за да можеш да виждаш недостатъците си, за да ги поправиш. Гордостта се има за най-големия грях.

- Изглеждате спокоен човек. Такъв ли сте в действителност?

- Да, такъв съм си в общи линии. От равновесие може да ме извадят банални ситуации, като прекалената натрапчивост. Хората понякога нямат чувство за мярка. Да, обичам контактите с различни натури, защото от всекиго можеш да вземеш нещо положително, както и да дадеш. Понякога обаче трябва да направиш хигиена на контактите, за да не се натоварваш излишно.

- Деси Тенекеджиева, казва за вас, че сте „истински дивак и хулиган, който проявявал истинския си нрав само пред най-близките”. Така ли е?

-Докато не бях започнал да се занимавам с музика по целенасочено бях доста палав. Но професията ме накара да улегна и сега енергията си насочвам към музиката. Иначе нямам маски, такъв съм и в живота. Но понякога на човек му се иска да бъде актьор и да се въплъти в някаква си роля.

- Кое е най-щурото нещо, което сте правили?

- В младежките си години съм правил големи дивотии. Спомням си, че когато учих в 20-то училище, с моя съученик Чочо Попйорданов бяхме големи побойници. Но не сме се изправяли един срещу друг, бяхме партньори в битките и щуротиите. Веднъж с момчета от моя и неговия клас тръгнахме, въоръжени с прашки и обстрелвахме нощните лампи по улиците. Един изстрел и прас - чупят се за наша радост. Направихме всичко на сол, цялата улица потъна в мрак. Ако ни беше надушил кварталният, щеше в изправителен дом да ни изпрати.

http://www.monitor.bg/