неделя, 27 януари 2013 г.


Васил Петров: Обичам да пея със съперници на сцената

http://marica.bg/ 

Интервю на Евелина ЗДРАВКОВА , 26 Януари 2013; 08:03 Видяна 339 пъти, 1 коментара  
Васил Петров открива новия сезон на пловдивските джем сешъни в бар-вариете на Новотел Пловдив. На 1 февруари той ще пее заедно с легендарни музиканти от под тепетата. Ще свирят Радул Начков-трио, поканени са всички джазмени, които искат да участват. Ще бъде купон, какъвто в София не се случва, казва музикантът

Васил ПЕТРОВ
Интервю на Евелина ЗДРАВКОВА

Пловдивската публика ви аплодира като солист на оперния оркестър. Каква е тръпката?
Усещането е както с никой друг оркестър.
Магията на сцената прилича ли на магията в бара? Къде ви е по-уютно като музиканти?
Различен тип уют, предпочитам голямата сцената разбира се, защото това е истинската изява.
Напоследък се опитват да ни убедят, че чалгата също е музикално изкуство. Тази музика има много последователи и дори школи, които създават днешните звезди. Така ли е?
Тези хора създадоха индустрия, но по-скоро това е в сферата на бизнеса, отколкото на изкуството. Не се наемам да коментирам дали тази музика има ниво и класа, в крайна сметка Господ ни е дал свободна воля и можем да избираме какво да слушаме или да гледаме и с какво да култивираме вкуса си.
Ако се върнем 50 г. назад и си спомним неволите на Луис Армстронг, Чарли Паркър, Дюк Елингтън, Каунт Бейзи и кой ли още не от суинг ерата гиганти, които преди да станат звезди, пеенето и свиренето им се е възприемало като ексцентрично хоби, а те самите като странни птици, които общуват на някакъв свой неразбираем език. Но светът се размества и джазът става неизменна част от общата култура. У нас обаче си остава музика за избрани... Е, тогава накъде отива българската попмузика?
Не е добре да глобализираме, има талантливи и бездарни изпълнители във всички сфери на музикалното и другите изкуства. Затова няма как да обобщим т.н. българска поп музика.
Неприлична, но традиция стана у нас, да не се знае нищо за Бетовен, за Лист, за Шопен... Академичното възпитание не включва теория на музиката и популярните мелодии на класическите творби и композитори се слушат като call мелодии в телефоните, но не и като музика за фон, за вечеря, за домашно парти. Какво мислите за музикалното възпитание на българите?
Музикалното възпитание на българите е под всякаква критика. Според мен държавата чрез определени държавни медии трябва да лансира истинско талантливо изкуство, до което хората да имат достъп.
Рокмузикантите имат много повече публика, постиган по-мечтан комерсиален успех. Завиждате ли им?
На никого не завиждам. Що се касае до количеството публика, това не отговаря на истината. Количеството на публика зависи от изпълнителя, а не от стила музика.
Вие откривате талантливи млади музиканти ги привличате за съвместна работа. Защо го правите? Някои ще кажат: те са ви съперници на сцената, на музикалния пазар...
Обичам да имам съперници на сцената. Това е полезно.
Постоянно въвеждате нови неща в концертната си дейност, експериментирате - как ви хрумват?
Незнам, Бог знае, но това ми доставя удоволствие.

Няма коментари:

Публикуване на коментар